пообличало е

Речник на българския език

1. пообличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообличало е е производна форма на пообличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообличало е е производна форма на пообличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пообличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообличало е е производна форма на пообличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).