пооблизало

Речник на българския език

1. пооблизало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооблизало е производна форма на пооближа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооблизало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пооблизало е производна форма на пооближа (мин. деят. св. прич. ср. р.).