пооблегнел

Речник на българския език

1. пооблегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооблегнел е производна форма на пооблегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооблегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооблегнел е производна форма на пооблегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).