пообидила

Речник на българския език

1. пообидила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пообидила е производна форма на пообидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пообидила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пообидила е производна форма на пообидя (мин. деят. св. прич. ж. р.).