пообиграл е

Речник на българския език

1. пообиграл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообиграл е е производна форма на пообиграя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообиграл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообиграл е е производна форма на пообиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).