пооберели

Речник на българския език

1. пооберели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пооберели е производна форма на пообера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пооберели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пооберели е производна форма на пообера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).