поносил си

Речник на българския език

1. поносил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поносил си е производна форма на понося (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поносил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поносил си е производна форма на понося (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).