поносил е

Речник на българския език

1. поносил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поносил е е производна форма на понося (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поносил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поносил е е производна форма на понося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).