поносвахте

Речник на българския език

1. поносвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поносвахте е производна форма на поносвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поносвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поносвахте е производна форма на поносвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).