поникнал съм

Речник на българския език

1. поникнал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поникнал съм е производна форма на поникна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поникнал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поникнал съм е производна форма на поникна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).