пониквахте

Речник на българския език

1. пониквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пониквахте е производна форма на пониквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пониквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пониквахте е производна форма на пониквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).