поникваха

Речник на българския език

1. поникваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поникваха е производна форма на пониквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поникваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поникваха е производна форма на пониквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).