пониквах

Речник на българския език

1. пониквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пониквах е производна форма на пониквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пониквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пониквах е производна форма на пониквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).