пониква

Речник на българския език

1. пониква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пониква е производна форма на пониквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пониква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пониква е производна форма на пониквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пониква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пониква е производна форма на пониквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).