поначумерил съм

Речник на българския език

1. поначумерил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поначумерил съм е производна форма на поначумеря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поначумерил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поначумерил съм е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).