поначумерил си

Речник на българския език

1. поначумерил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поначумерил си е производна форма на поначумеря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поначумерил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поначумерил си е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).