поначумерил е

Речник на българския език

1. поначумерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поначумерил е е производна форма на поначумеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поначумерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поначумерил е е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).