поначумерило си

Речник на българския език

1. поначумерило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поначумерило си е производна форма на поначумеря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поначумерило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поначумерило си е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).