поначумерило е

Речник на българския език

1. поначумерило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поначумерило е е производна форма на поначумеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поначумерило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поначумерило е е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).