поначумерило

Речник на българския език

1. поначумерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поначумерило е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поначумерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поначумерило е производна форма на поначумеря (мин. деят. св. прич. ср. р.).