поначумерила съм

Речник на българския език

1. поначумерила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

поначумерила съм е производна форма на поначумеря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. поначумерила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

поначумерила съм е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).