поначумерила

Речник на българския език

1. поначумерила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поначумерила е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поначумерила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поначумерила е производна форма на поначумеря (мин. деят. св. прич. ж. р.).