поначумерил

Речник на българския език

1. поначумерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поначумерил е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поначумерил — мин. деят. св. прич. м. р.

поначумерил е производна форма на поначумеря (мин. деят. св. прич. м. р.).