поначумери

Речник на българския език

1. поначумери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поначумери е производна форма на поначумеря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поначумери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поначумери е производна форма на поначумеря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поначумери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поначумери е производна форма на поначумеря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поначумери — повелително наклонение, ед. ч.

поначумери е производна форма на поначумеря (повелително наклонение, ед. ч.).