поначумереше

Речник на българския език

1. поначумереше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поначумереше е производна форма на поначумеря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поначумереше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поначумереше е производна форма на поначумеря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).