поначумерел съм

Речник на българския език

1. поначумерел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поначумерел съм е производна форма на поначумеря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).