поначумерело е

Речник на българския език

1. поначумерело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поначумерело е е производна форма на поначумеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).