поначумерело

Речник на българския език

1. поначумерело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поначумерело е производна форма на поначумеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поначумерело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поначумерело е производна форма на поначумеря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).