поначумерели

Речник на българския език

1. поначумерели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поначумерели е производна форма на поначумеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поначумерели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поначумерели е производна форма на поначумеря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).