поначумерел

Речник на българския език

1. поначумерел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поначумерел е производна форма на поначумеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поначумерел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поначумерел е производна форма на поначумеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).