понацупил си

Речник на българския език

1. понацупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понацупил си е производна форма на понацупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понацупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понацупил си е производна форма на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).