понацупил е

Речник на българския език

1. понацупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацупил е е производна форма на понацупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понацупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацупил е е производна форма на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).