понацупило е

Речник на българския език

1. понацупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацупило е е производна форма на понацупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понацупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацупило е е производна форма на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).