понацупило

Речник на българския език

1. понацупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацупило е производна форма на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понацупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понацупило е производна форма на понацупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).