понацупило
1.
понацупило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
понацупило
е производна форма
на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
понацупило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
понацупило
е производна форма
на понацупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).