понацупили

Речник на българския език

1. понацупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понацупили е производна форма на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понацупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понацупили е производна форма на понацупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).