понацупила е

Речник на българския език

1. понацупила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понацупила е е производна форма на понацупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понацупила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понацупила е е производна форма на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).