понацупила

Речник на българския език

1. понацупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понацупила е производна форма на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понацупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понацупила е производна форма на понацупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).