понацупил

Речник на българския език

1. понацупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацупил е производна форма на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понацупил — мин. деят. св. прич. м. р.

понацупил е производна форма на понацупя (мин. деят. св. прич. м. р.).