понацупил
1.
понацупил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понацупил
е производна форма
на понацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понацупил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понацупил
е производна форма
на понацупя (мин. деят. св. прич. м. р.).