понацупи

Речник на българския език

1. понацупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понацупи е производна форма на понацупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понацупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понацупи е производна форма на понацупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понацупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понацупи е производна форма на понацупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понацупи — повелително наклонение, ед. ч.

понацупи е производна форма на понацупя (повелително наклонение, ед. ч.).