понацупело

Речник на българския език

1. понацупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацупело е производна форма на понацупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понацупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понацупело е производна форма на понацупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).