понацупели

Речник на българския език

1. понацупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понацупели е производна форма на понацупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понацупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понацупели е производна форма на понацупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).