понацупела

Речник на българския език

1. понацупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понацупела е производна форма на понацупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понацупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понацупела е производна форма на понацупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).