понацупел

Речник на българския език

1. понацупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацупел е производна форма на понацупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понацупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понацупел е производна форма на понацупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).