понацепил съм

Речник на българския език

1. понацепил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понацепил съм е производна форма на понацепя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понацепил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понацепил съм е производна форма на понацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).