понацепил си

Речник на българския език

1. понацепил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понацепил си е производна форма на понацепя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понацепил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понацепил си е производна форма на понацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).