понацепил е

Речник на българския език

1. понацепил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацепил е е производна форма на понацепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понацепил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацепил е е производна форма на понацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).