понацепило е

Речник на българския език

1. понацепило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацепило е е производна форма на понацепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понацепило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацепило е е производна форма на понацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).