понацепило
1.
понацепило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
понацепило
е производна форма
на понацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
понацепило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
понацепило
е производна форма
на понацепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).