понацепили

Речник на българския език

1. понацепили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понацепили е производна форма на понацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понацепили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понацепили е производна форма на понацепя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).