понацепила е

Речник на българския език

1. понацепила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понацепила е е производна форма на понацепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понацепила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понацепила е е производна форма на понацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).